2По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си. 16Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш? 17Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си? 18Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете.

19Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града. 20Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши. 21И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне; 22Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене. 24Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери? 25Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост; 26И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината; 28(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова [жени] не намерих. 29Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.