12И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 13И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. 14А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. 17И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм. 18А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 20Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал. 22Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23Исус му отговори: Ако съм продумал [нещо] зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш? 24Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм. 26Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него? 27И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек? 30В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе. 31А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого, 32(за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си? 34Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти [право] казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него. 39А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар? 40Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.