8Господ още говори на Моисея, казвайки: 9Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато. 10Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара. 11Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси. 13Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва.

14Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. 15И [свещеникът], като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. 16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. 17Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление. 18Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.

19Господ още говори на Моисея, казвайки: 20Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер. 21На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу. 22Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа. 23Всеки хлебен принос, [принесен] от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.

24Господ още говори на Моисея, казвайки: 25Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е. 26Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане. 27Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място. 28А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода. 29Всеки от мъжки пол между свещеническите [семейства] да яде от него; то е пресвето. 30И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.