6И рече Еремия: Господното слово дойде към мене и каза: 7Ето, Анамеил, син на стрика ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на ближен сродник да я откупиш, 8И тъй, стриковият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господното слово, та ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш, и на тебе [правото] да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това [предложение] бе Господно слово.

9И купих нивата, която е в Анатот, от стриковия ми син Анамеил, и претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро. 10И като написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните. 11Тогава взех записа за покупката, както запечатания, [съдържащ] споразуменията и условията, така и отворения; 12и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син, пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата. 13И заръчах на Варуха, пред тях, като казах: 14Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вземи тия записи- тоя запечатан запис за покупката, и тоя отворен запис- и тури ги в пръстен съд, за да стоят за дълго време. 15Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак, ще се купуват в тая земя къщи, ниви и лозя.

16А след като предадох записа за покупката на Варуха, Нириевия син, помолих се Господу, казвайки: 17О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе, 18Който показваш милост към хиляди [родове], а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му, 19велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му; 20Ти, който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, [известни] дори до днес и в Израиля и между [другите] човеци, и си придоби име, каквото е днес; 21и си извел людете Си Израиля из Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас; 22и си им дал тая земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях, земя, гдето тече мляко и мед; 23и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти, и не направиха ни едно нещо от всичко що си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло. 24Ето могилите! [Неприятелите] стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради ножа, и глада, и мора и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш! 25А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари, и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

26Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече: 27Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене? 28Затова така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на халдейците, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе. 29И халдейците, които воюват против тоя град, ще дойдат и, като запалят тоя град, ще го изгорят, заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваала и правеха възлияния на други богове, та Ме разгневяваха. 30Защото израилтяните и юдейците са извършвали само това, което бе зло пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ. 31Защото от деня, когато съградиха тоя град дори до днес, той е раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си, 32поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме раздразняха, те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. 33Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука; 34но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха; 35и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през [огъня] на Молоха,- нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми [мисълта], че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава.

36Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с мор: 37Ето, ще ги събера от всички страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност; 38и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог; 39и ще им дам едно сърце [да ходят в] един път, за да се боят [от Мене] винаги, за тяхно добро и [за доброто] на чадата им подир тях; 40и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене; 41дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа. 42Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичкото това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм обещал. 43Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците. 44Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.